Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Най-малката батерия в света

Най-малката батерия

Най-малката батерия в света за захранване на компютър е с размер на прашинка.

Изследователи от Техническия университет в Кемниц са създали най-малката батерия в света. Тя служи за захранване на малки електронни устройства в човешкото тяло.

Интелигентни микроелектронни устройства на биосъвместими електронни системи. Те се инсталират в тялото, но изискват миниатюрни компютри, захранвани от батерии, по-малки от прашинка. Досега този проблем не можеше да бъде решен поради липсата на много малки вградени микробатерии. Причината за това е, че производството им е доста сложен процес.

Задачата на изследователите беше да разработят батерия с размери, много по-малки от един квадратен милиметър, интегрирана в чип, с минимална енергийна плътност от 100 микроватчаса на квадратен сантиметър.

Новото решение за съхранение на енергия

е създадено чрез процес, наречен Swiss-Roll. Подобен на начина, по който се правят бисквити, навити на цилиндър от кифлички с пластове конфитюр вътре. Изследователите прилагат процеса, като нанасят върху опънатата повърхност на плочата ленти и електродни ленти. Те са изработени от полимерни, метални и диелектрични материали.

Когато отделните слоеве се отлепят, материалите се навиват един около друг. Така те придобиват същата архитектура, като при бисквитите, създавайки цилиндрична „самозавъртаща се микробатерия“. Полученото устройство е с размерите на прашинка. То е по-малко от един 1 mm² и има минимална енергийна плътност от 100 µWh/cm².

Така не са необходими допълнителни външни сили за създаването на такава самозавиваща се цилиндрична микробатерия. Този метод е съвместим с утвърдените технологии за производство на чипове. Позволява производството на микробатерии с висока производителност върху повърхността на пластината.

Учените твърдят, че с малки по размер батерии може да се получи достатъчно енергия. Те предвиждат, че те могат да захранват малките компютри в биосъвместимите сензори в човешкото тяло за около 10 часа.

Такива устройства биха могли да имат широк спектър от приложения. От проследяване на нивата на кислород в дълбоките тъкани и наблюдение на възстановяването след операция до наблюдение на жизненоважни органи. Те могат да се използват и в други устройства, включително роботизирани системи и свръх гъвкава електроника.

Още интересни статии