Skip to content Skip to left sidebar Skip to right sidebar Skip to footer

Съветски ядрен влак-призрак Молодец

Съветският ядрен влак-призрак

Съветски ядрен влак-призрак Молодец

През 90-те години на миналия век започват да се застъпват за бойно дежурство съветските бойни ракетни железопътни комплекси (БРЖК). Те са перфектна противоположност на югославските железопътни самоделки. БРЖК е най-смъртоносният обект на железопътната бойна техника. Въоръжен е със стратегическия ракетен комплекс 15П961 „Молодец“ (РТ-23 УТТХ). Той може, като легендарния Тор да удари с чука си и да изпепели цели градове. И въпреки че БРЖК официално не принадлежат към бронираните влакове, но екипажите все още ги наричат „бронирани влакове“.

Предимствата на железопътната база на ракетния стратегически комплекс се крият в неговата висока мобилност и стелт. Чрез използване на развита железопътна мрежа ракета влак за един ден може да се премине хиляди километри в непозната за врага посока. Благодарение на на обикновения му външен вид е изключително трудно да се следи със спътници. Лесно се управлява и включва към стандартния железопътен състав.

Развитието на Съветския БРЖК

започва през януари 1969 г., но отнема почти две десетилетия, преди съветски ядрен влак-призрак Молодец да излезе на бойно дежурство. Един от създателите на БРЖК е В. Ф. Уткин, който ни припомня:

„В местната и световната практика никой никога не е срещал толкова много проблеми. Трябваше да поставим междуконтинентална балистична ракета в железопътен вагон, а ракетата за изстрелване тежи повече от 150 тона. Как да го направя? В края на краищата, железопътният състав с такъв огромен товар трябва да се движи по вече изградената железопътна мрежа. Транспортирането на стратегическа ракета с ядрена бойна глава трябва да бъде гарантирана абсолютна сигурност на пътя, защото ни е посочена прогнозна скорост на състава до 120 км/ч. Сред основните въпроси, на които трябваше да отговорим бяха. Ще издържат ли мостовете, железопътното трасе. Изстрелването на ракетата, какво натоварване ще окаже върху релсите и дали те ще издържат и колко бързо ще се изправи ракетата за пуск?“

През февруари 1985 г. първият влак БРЖК с ракета РС-22Б (по терминологията на НАТО — SS-24 Scalpel) в обстановка на абсолютна секретност пристига за изпитание на стартовата площадка на космодрума „Плесецк“ (НИИП-53). Но не всичко вървеше гладко.

Изпитанията на комплекса РТ-23 УТТХ

продължават до 1987 г., като са произведени общо 32 пускания. Осъществено е и 18 изхода на БЖРК по железниците на страната в различни климатични зони (изминати са повече от 400 хиляди километра). През октомври 1987 г. РТ-23 УТТХ най-накрая застава на бойно дежурство.

Специален подвижен състав за БРЖК е построен в Калининския вагоностроителен завод (Твер). Вагон-стартовата установка (ПУ) имаше отварящ се покрив, подсилена конструкция и размери, позволяващи скриване на контейнера за транспортиране в него. Сериозният проблем е, че при масата на ракетата от 104 т (с 126 т стартов контейнер) натоварването на оста на специалния вагон, дори и с осем, а не с обичайните четири оси, надвишава допустимото. Този проблем се решава чрез преразпределение на товара върху съседни (предни и задни) вагони. Вагонът с ракетата разчита на специални издатини на съседните вагони, разпределяйки част от масата си върху тях. Подобна техника за намаляване на натоварването на оста с разграждането й в съседни вагони е била използвана преди това в тежки артилерийски железопътни установки (см. НиТ № 11 20177 г.). Силовите елементи на такъв тривагонен съединител са скрити в междувагонните преходи.

Още интересни статии може да намерите в раздел Новини.